***
Остана още малко от деня
преди да се загърне в шал от здрач,
да влезе тихо в стаята
и после да спре... в часовника.
А аз очаквам своя залез...
От облаците да излезе,
да ми покаже цветовете
от нощната вилняла буря,
попили в тъмнината,
които тя изпиваше с дъжда...
Улавяше ги в облаци, рибарски мрежи,
за мен ги скътваше, за моя днешен залез,
с който да освободя отново слънцето...
Да си заспи оттатък хоризонта...
До утрешния ден...
Когато ще реша какъв да е...Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Костова Всички права запазени
