5 mar 2007, 9:22

***

  Poesía
802 0 5

                   "Не ви завиждам, млади хора влюбени..."
                                           Дамян Дамянов

Завиждам ви, и още как, защото
сте още недокоснати от грях,
защото сте в зората на живота,
сияещи от младост и от смях.

Не сте познали още суетата
и лапите студени на страха.
Не знаете какво е да се мяташ,
усещайки на злобата дъха.

Не са ви омърсявали все още
интриги, изневери и лъжи.
Не страдате навярно тайно нощем,
защото самотата ви тежи.

Завиждам ви, о да, но не със злоба,
а с много обич, с мъничко тъга.
Не вливайте в сърцата си отрова,
бъдете си каквито сте сега.

Обичайте, любете се, мечтайте,
посейте топлина във този свят,
надежди нови и любов му дайте,
да стане по-добър и по-богат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...