11 ene 2012, 15:05

...

  Poesía
1.1K 1 4

Копнежи, трепети, надежди...

Понякога назад поглеждам

със мъничко тъга.

И нежност.

Разбиха се като вълни мечтите

във сивите скали на дните

студени и непобедими.

Вечни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ники Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пет години след Enena (Елена Нинова), ще кажа същото. Впечатляваща поезия! Жалко, че е липсвала толкова време тук.
  • Благодаря, момичета.
  • Открих те сега, но произведениата ти са малко и вьрнах бьрзо назад за да наваксам.Харесвам стила ти ,на изразяване.Поздрав!
  • Малко лескиконно звучи, но е хубаво!
    Поздрав, Не!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...