Jan 11, 2012, 3:05 PM

...

  Poetry
1.1K 1 4

Копнежи, трепети, надежди...

Понякога назад поглеждам

със мъничко тъга.

И нежност.

Разбиха се като вълни мечтите

във сивите скали на дните

студени и непобедими.

Вечни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ники Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пет години след Enena (Елена Нинова), ще кажа същото. Впечатляваща поезия! Жалко, че е липсвала толкова време тук.
  • Благодаря, момичета.
  • Открих те сега, но произведениата ти са малко и вьрнах бьрзо назад за да наваксам.Харесвам стила ти ,на изразяване.Поздрав!
  • Малко лескиконно звучи, но е хубаво!
    Поздрав, Не!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...