19 jun 2007, 11:16

* * *

  Poesía
718 0 8
 

Стига гони вятъра, момче! Стига, спри се!

Не намери ли момиче досега? Замисли се!

Не намери ли това, за което  си жадувал?

Та до теб има жена, която не си и сънувал.

Мечтал ли си за такава любов всеотдайна

Или си пазил мечтите си до сега във тайна?

Нали това си искал досега - да си обичан,

С най-нежни и гальовни имена да си наричан?

Омръзва ли да те обичат истински и силно?

Желаeш ли да отговориш и ти така обилно?

Защо се съмняваш и не искаш да вярваш,

Защо недоверие и към мене показваш?

Изправих се до теб  и се материализирах,

Твоите сънища и блянове ги реализирах.

Реална съм, истинска - докосни ме с ръка.

Аз дойдох от съня ти, но съм тук и сега.

Дойдох с крилата на вятъра, който носи дъжда.

Искам корен да пусна - аз съм земна жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • на всички сърдечно ви благодаря! вдъхновявате ме!
  • Стига гони вятъра, момче! Стига, спри се!
    Не намери ли момиче досега? Замисли се!
    Не намери ли това, за което си жадувал?
    Та до теб има жена, която не си и сънувал...
    * * *
    Ех, този ветрогонец... все още с душа на момче, ще види ли до себе си истинската - жената!?
    Много ми хареса стиха ти, Нели! Поздрав!
  • Аз дойдох от съня ти, но съм тук и сега.
    Дойдох с крилата на вятъра, който носи дъжда.
    Искам корен да пусна - аз съм земна жена.
    ...
    Браво!


  • Земна и както казва Петър/ мъжка дума/ ти си прекрасна! Целувчица!
  • ТИ СИ ПРЕКРАСНА ЖЕНА.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...