Zori (Зорница)
1 1
4 mar 2007, 10:44

* * * 

  Poesía
513 0 3
                                  

                          НАДЕЖДА

 

                Бавно пада пак нощта,

                заспива сладък сън града,

               улиците тихо опустяват

               и само тишината на нощта остава.

               А по улиците опустели

               някакво момче върви

               и търси то подслон

              под грейналия лунен небосвод.

             С надежда тиха то пристъпва

             и впило поглед в тихите звезди

             отново търси с надежда скрита

            кралицата на своите мечти.

           А тя като звезда сияйна свети

           на звездното небе

           и сякаш праща лъч надежда

          за тъжното му и измъчено сърце.

          Усмивка ненадейно засиява

         на нежното му хубаво лице.

         Получило надеждата голяма

         за утре, за бъдещето неизвестно

         и за сбъднатите му мечти.

© Зорница Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря!Много се радвам това е важно за мен!!!
  • Привет, Зори
    Добре дошла!
  • Малко на края се губи римата,но като цяло е много хубаво.Браво!
Propuestas
: ??:??