* * *
НАДЕЖДА
Бавно пада пак нощта,
заспива сладък сън града,
улиците тихо опустяват
и само тишината на нощта остава.
А по улиците опустели
някакво момче върви
и търси то подслон
под грейналия лунен небосвод.
С надежда тиха то пристъпва
и впило поглед в тихите звезди
отново търси с надежда скрита
кралицата на своите мечти.
А тя като звезда сияйна свети
на звездното небе
и сякаш праща лъч надежда
за тъжното му и измъчено сърце.
Усмивка ненадейно засиява
на нежното му хубаво лице.
Получило надеждата голяма
за утре, за бъдещето неизвестно
и за сбъднатите му мечти.
© Зорница All rights reserved.
