Докосвал ли си някога снега -
да видиш колко много е студен,
да знаеш колко струва ми това,
да те докосвам всеки ден?
В обятията вземал ли си сняг -
да видиш как в ръцете се топи,
да видиш как аз стапям се във тях...
Ти знаеш ли го? С мене сподели...
Целувал ли си някога дъжда,
за да опиташ неговия студ?
Защото и това не е лъжа -
целуна ли те, сякаш ставаш друг...
А стоплял ли си с ледени ръце
снежинка нежна, без да я топиш;
А цвете милвал ли си от сърце,
но без изобщо да го нараниш?...
Накрая питам, честно ми кажи,
признавал ли си истината чиста,
обаче без излишните лъжи...
И ако си, обичал ли си ме наистина?...
© Ивелина Todos los derechos reservados