18 may 2007, 11:38

* * * 

  Poesía
1019 0 4

Нима аз такава цена висока
Трябва да платя
Нима трябва да съм толкова жестока
Че с любов не мога да ги даря

Нима когато ти обичаш
Трябва да шептиш
Вместо от радост да викаш
Щом усещаш че летиш

Нима ръцете ти щом хване
Ти трябва да се отдръпнеш
Нима ръката не може да остане
Там където можеш да отдъхнеш

Да отдъхнеш от онази болка
Която бавно те убива
За онзи които най-лицемерно
Дава своята дума искрено-лъжлива

В любов приятел да ти се врича
Това ме прави бясна
Но ти да не го обичаш
Ето Това е нещо... ужасно

Ти да го обичаш
Той да се присмива
И започваш бавно да събличаш
Болката която те убива


                                                            Посветено на Дидка и на мене

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления, адашчето ми!
    Дерзай!!!
  • Още един бисер... в малко рошава кутийка
    Знаеш ли, че тези главни букви на всеки нов ред са признак за стил? Продължавай да работиш върху стила си - и на хората ще почне да им спира дъхът от теб.
  • Интересно е представено,
    съпреживяване на болката.

    Поздрав и усмивка.
  • ...Нима когато ти обичаш
    Трябва да шептиш
    Вместо от радост да викаш
    Щом усещаш че летиш...

    Това най-ми хареса!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??