petia_bel (Петя) petia_bel (Петя)
9
May 18, 2007, 11:38 AM

* * *

  Poetry
1.3K 0 4

Нима аз такава цена висока
Трябва да платя
Нима трябва да съм толкова жестока
Че с любов не мога да ги даря

Нима когато ти обичаш
Трябва да шептиш
Вместо от радост да викаш
Щом усещаш че летиш

Нима ръцете ти щом хване
Ти трябва да се отдръпнеш
Нима ръката не може да остане
Там където можеш да отдъхнеш

Да отдъхнеш от онази болка
Която бавно те убива
За онзи които най-лицемерно
Дава своята дума искрено-лъжлива

В любов приятел да ти се врича
Това ме прави бясна
Но ти да не го обичаш
Ето Това е нещо... ужасно

Ти да го обичаш
Той да се присмива
И започваш бавно да събличаш
Болката която те убива


                                                            Посветено на Дидка и на мене

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Поздравления, адашчето ми!
    Дерзай!!!
  • Смиф (Валентин Евстатиев)
    Смиф (Валентин Евстатиев)
    Още един бисер... в малко рошава кутийка
    Знаеш ли, че тези главни букви на всеки нов ред са признак за стил? Продължавай да работиш върху стила си - и на хората ще почне да им спира дъхът от теб.
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Интересно е представено,
    съпреживяване на болката.

    Поздрав и усмивка.
  • Незабравима (Кремена Стоева)
    Незабравима (Кремена Стоева)
    ...Нима когато ти обичаш
    Трябва да шептиш
    Вместо от радост да викаш
    Щом усещаш че летиш...

    Това най-ми хареса!
    Поздрав!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0