* * *
На ветровете северни в постелята
се ражда бялата звезда...
Ти търсиш разпилените от бурята дихания
оставили към мен следа.
Ще призоваваш всичките стихии.
Наричаш ме единствена - горя...
небето в пламъци изпепелено
ще искаш да ти подаря.
Но дъждове ще се изсипят...
... ще стане лед...
... измиращи от болка световете
след мен ще тръгнат
и век след век
ще ме проклинаш,
но ще се завърна -
Дете на бурите,
жена.
За мен ти имаш много имена.
В догарящо небе ще гледаш
за Бялата, единствена звезда...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
