grecum_via_sanquis (Ева)
3 1
1.03.2007 г., 1:23 ч.

* * * 

  Поезия
408 0 3

На ветровете северни в постелята
се ражда бялата звезда...
Ти търсиш разпилените от бурята дихания
оставили към мен следа.
Ще призоваваш всичките стихии.
Наричаш ме единствена - горя...
небето в пламъци изпепелено
ще искаш да ти подаря.
Но дъждове ще се изсипят...
... ще стане лед...
... измиращи от болка световете
след мен ще тръгнат
и век след век
ще ме проклинаш,
но ще се завърна -
Дете на бурите,
жена.
За мен ти имаш много имена.
В догарящо небе ще гледаш
за Бялата, единствена звезда...

© Ева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??