Има там някъде някой,
който чака да падне нощта.
Но нощта, все така недочакана,
си остава да пие сама.

Пие... и пее фалшиви рефрени,
плаши народеца, плаши и мене.
Иска някой да й обърне внимание:
"Ама, вие, все сама ли си лягате?"

Да, ама не! Никой там не се спира.
Всеки при своята участ прибира се.
Обува си чехлите, мие си зъбите,
пали си нощната лампа във тъмното.

В сънища цветни се раждат истории -
някои сиви, други пък оргии.
На сутринта... пак се повтаря -
нейното сърце изгаря.