7 feb 2005, 1:53

***

  Poesía
1K 0 2


      Прости. Прости, че те обичах до полуда
      и цял живот за тебе аз живях.
      Прости. Прости ми, че повярвах в таз заблуда
      и толкоз дълго за теб единственно копнях.

      Не ме поглеждай и не питай
      как е вътре в моето сърце.
      Просто като кукувиците отлитай
      във мъглата, незнайно накъде.

      Върви. Върви не се обръщай.
      Аз не мога, нито искам да те спра.
      Тръгвай щом боли те. Не се завръщай.
      Всичко ти прощавах и това ще ти простя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...