Feb 7, 2005, 1:53 AM

***

  Poetry
1K 0 2


      Прости. Прости, че те обичах до полуда
      и цял живот за тебе аз живях.
      Прости. Прости ми, че повярвах в таз заблуда
      и толкоз дълго за теб единственно копнях.

      Не ме поглеждай и не питай
      как е вътре в моето сърце.
      Просто като кукувиците отлитай
      във мъглата, незнайно накъде.

      Върви. Върви не се обръщай.
      Аз не мога, нито искам да те спра.
      Тръгвай щом боли те. Не се завръщай.
      Всичко ти прощавах и това ще ти простя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...