Feb 7, 2005, 1:53 AM

***

  Poetry
1K 0 2


      Прости. Прости, че те обичах до полуда
      и цял живот за тебе аз живях.
      Прости. Прости ми, че повярвах в таз заблуда
      и толкоз дълго за теб единственно копнях.

      Не ме поглеждай и не питай
      как е вътре в моето сърце.
      Просто като кукувиците отлитай
      във мъглата, незнайно накъде.

      Върви. Върви не се обръщай.
      Аз не мога, нито искам да те спра.
      Тръгвай щом боли те. Не се завръщай.
      Всичко ти прощавах и това ще ти простя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...