* * *

Коя си ти под жълтите листа,
където си се скрила и трепериш,
не си ли моята съдба-мечта,
нима решила си да ме намериш?

Недей, не свивай своето лице
във мокрите си шепи.
Ела ще стоплим твоите ръце,
ще се разходим двете.

Върви до мен,
не бързай все напред,
глава навела с посинели устни.
Прости, доволна съм, че ред на теб
са дните ми безвкусни.