21 feb 2005, 9:02

* * *

  Poesía
967 0 2
Вълните спират стръвния си бяг,
реша ли да си тръгна,
но буря се излива пак,
когато се обърна.

Вълните ме поглъщат с лекота,
дори и да не се отпусна,
нашепват ми въвличащи слова,
обичат ме, не искат да ме пуснат.

Но аз си тръгвам, за да дойда пак,
макар и по различна
и за да мога в пясъчния мрак
да бъда пак обичана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • това е най-хубавото нещо, което някой ми е казвал някога, много ти благодаря!
  • Всичките ти творби са страхотни. Браво!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...