21 feb 2005, 9:02

* * *

  Poesía
971 0 2
Вълните спират стръвния си бяг,
реша ли да си тръгна,
но буря се излива пак,
когато се обърна.

Вълните ме поглъщат с лекота,
дори и да не се отпусна,
нашепват ми въвличащи слова,
обичат ме, не искат да ме пуснат.

Но аз си тръгвам, за да дойда пак,
макар и по различна
и за да мога в пясъчния мрак
да бъда пак обичана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • това е най-хубавото нещо, което някой ми е казвал някога, много ти благодаря!
  • Всичките ти творби са страхотни. Браво!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...