21 feb 2005, 9:02

* * * 

  Poesía
728 0 2
Вълните спират стръвния си бяг,
реша ли да си тръгна,
но буря се излива пак,
когато се обърна.

Вълните ме поглъщат с лекота,
дори и да не се отпусна,
нашепват ми въвличащи слова,
обичат ме, не искат да ме пуснат.

Но аз си тръгвам, за да дойда пак,
макар и по различна
и за да мога в пясъчния мрак
да бъда пак обичана.

© Мира Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • това е най-хубавото нещо, което някой ми е казвал някога, много ти благодаря!
  • Всичките ти творби са страхотни. Браво!!!
Propuestas
: ??:??