21.02.2005 г., 9:02

* * *

973 0 2
Вълните спират стръвния си бяг,
реша ли да си тръгна,
но буря се излива пак,
когато се обърна.

Вълните ме поглъщат с лекота,
дори и да не се отпусна,
нашепват ми въвличащи слова,
обичат ме, не искат да ме пуснат.

Но аз си тръгвам, за да дойда пак,
макар и по различна
и за да мога в пясъчния мрак
да бъда пак обичана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • това е най-хубавото нещо, което някой ми е казвал някога, много ти благодаря!
  • Всичките ти творби са страхотни. Браво!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...