* * *
Криле опитват да живеят, в небето са щастливи,
безмълвно дълго там се реят, разпръскват прах и сенки диви.
Красиви прелестни и волни, вдигнете ме за миг.
Аз искам слънцето да пипна, да чуя неговия вик.
Когато го докосна да извика, то пари - аз горя.
Но знам, че никога, кълна се никога
не ще го доближа.
Една вълна към мен се хвърля, тя иска да ми отмъсти,
подяволите твоето достойнство, не я ли виждаш - идва...
Спри я. Спри!
Криле летете, отидете си, на мен не сте ми нужни.
По своя път към слънцето летете си, на мене сте ми чужди
и никога не се завръщайте.
Ръката ти безкрайно нежна изпуснах в един друг живот.
Когато се обърнеш ненадейно, аз няма да съм вече там,
а ти ще бъдеш дълго сам, нещастен и различен.
Криле изгарят в парещото слънце. Стопяват се, изчезват.
То чака мен, сърцето ми му трябва. Но няма да отида, то е вечно.
А те крилете са достатъчни.
© Мира Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Значи е "отлежало" за сериозна обвивка... така пеперудите надрасват средата си... и радват "пълзящите"... (примерно)
-
то е толкова старо още от детските ми години.... ехе...
-
Имам идея как да го пообработиш малко и ще стане много добре.
... иначе е велико!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
