дю (Мира)
78 202
12 sept 2005, 18:04

* * * 

  Poesía
897 0 4

Ти, който времето разделяш
и хорските съдби обричаш
и всички радости споделяш
и всички мъки сам предричаш,

те умолявам дай ми още
от свитите си сиви длани
достатъчно такива нощи
и време да сме още млади...

Не пращай сиво - бели нощи
косите ми да украсят,
защото имам нужда още
от страст очите да блестят.

И място в моето сърце,
защото болката прелива,
а в неговите две ръце
светът се чупи и събира.

И както мога да се смея
до неговото мъжко рамо -
пред него мога да развея
страха и болката си само.

Ти, който времето разделяш
и хорските съдби обричаш
ти пожелавам да намериш...
и като мене да обичаш.

© Мира Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??