6 feb 2005, 12:00

* * *

  Poesía
1.5K 0 1

Слънцето огрява

моето лице

и да стопли пак успява

огнено сърце.

На пясъка златист

телата ще горим

и на бриза полъх чист

ни приканва тъй любим.

А вървейки край морето,

то краката ни залива

и с вълните при което

нашите следи изтрива.

Пак изцяло ще се потопим

във водите му прохладни

и с копнеж тъй несравним

за приключения сме жадни.

А луната щом изгрее

музика ще зазвучи

и във танц тъмата ще изтлее

до следващите слънчеви лъчи.

Ще танцуваме щастливи

ще танцуваме безкрай

край бреговете тъй красиви

на този морски рай.

Даже само ден да съм живяла,

Този ден дано е лятен

и пак тук бих го пропиляла –

тук край плажа необятен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...