6 feb 2005, 12:00

* * *

  Poesía
1.5K 0 1

Слънцето огрява

моето лице

и да стопли пак успява

огнено сърце.

На пясъка златист

телата ще горим

и на бриза полъх чист

ни приканва тъй любим.

А вървейки край морето,

то краката ни залива

и с вълните при което

нашите следи изтрива.

Пак изцяло ще се потопим

във водите му прохладни

и с копнеж тъй несравним

за приключения сме жадни.

А луната щом изгрее

музика ще зазвучи

и във танц тъмата ще изтлее

до следващите слънчеви лъчи.

Ще танцуваме щастливи

ще танцуваме безкрай

край бреговете тъй красиви

на този морски рай.

Даже само ден да съм живяла,

Този ден дано е лятен

и пак тук бих го пропиляла –

тук край плажа необятен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...