Feb 6, 2005, 12:00 PM

* * *

  Poetry
1.5K 0 1

Слънцето огрява

моето лице

и да стопли пак успява

огнено сърце.

На пясъка златист

телата ще горим

и на бриза полъх чист

ни приканва тъй любим.

А вървейки край морето,

то краката ни залива

и с вълните при което

нашите следи изтрива.

Пак изцяло ще се потопим

във водите му прохладни

и с копнеж тъй несравним

за приключения сме жадни.

А луната щом изгрее

музика ще зазвучи

и във танц тъмата ще изтлее

до следващите слънчеви лъчи.

Ще танцуваме щастливи

ще танцуваме безкрай

край бреговете тъй красиви

на този морски рай.

Даже само ден да съм живяла,

Този ден дано е лятен

и пак тук бих го пропиляла –

тук край плажа необятен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...