Feb 6, 2005, 12:00 PM

* * *

  Poetry
1.5K 0 1

Слънцето огрява

моето лице

и да стопли пак успява

огнено сърце.

На пясъка златист

телата ще горим

и на бриза полъх чист

ни приканва тъй любим.

А вървейки край морето,

то краката ни залива

и с вълните при което

нашите следи изтрива.

Пак изцяло ще се потопим

във водите му прохладни

и с копнеж тъй несравним

за приключения сме жадни.

А луната щом изгрее

музика ще зазвучи

и във танц тъмата ще изтлее

до следващите слънчеви лъчи.

Ще танцуваме щастливи

ще танцуваме безкрай

край бреговете тъй красиви

на този морски рай.

Даже само ден да съм живяла,

Този ден дано е лятен

и пак тук бих го пропиляла –

тук край плажа необятен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...