Затварям очи, за миг всичко забравям,
от мислите търся покой,
а на чувствата със страст се отдавам.

Бродя из безкрайна звездна тъма -
като далечно нощно небе,
далеч от прегръдката, от оковите на тази земя.

Отвъд живота, в застиналия миг,
без плът, без разум,
диря звездния светлик.

Докосвам една звезда
и обгърнат от жива светлина
се сливам със своята мечта.

Оформям полъх, допир, цвят,
пресъздавам собствената си душа
в един измамен, но реален свят.

Търся себе си в чуждите очи,
в пламък, във сълза, по далечни брегове,
в чувство, в скитане из своите мечти.