30 сент. 2005 г., 12:17

* * * 

  Поэзия
675 0 0
Затварям очи, за миг всичко забравям,
от мислите търся покой,
а на чувствата със страст се отдавам.
Бродя из безкрайна звездна тъма -
като далечно нощно небе,
далеч от прегръдката, от оковите на тази земя.
Отвъд живота, в застиналия миг,
без плът, без разум,
диря звездния светлик.
Докосвам една звезда
и обгърнат от жива светлина
се сливам със своята мечта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Павлов Все права защищены

Предложения
: ??:??