Хей, момичета с нощи по тетрадките
и училища завършили с копнеж,
защо съня и времето отлагате,
какво ви дава всеки нов куплет?
Не спирате да пишете във рими
и да откривате в тях красота,
а душите все непримирими
се извиват в купища тъга.
С какво ви пали тази болка,
защо примесвате я с песента
и как, след запетайки толкова,
ще бъдете и вопъл, и вълна? ...