Миговете с теб ще останат вечни,
но само в болното объркано съзнание,
реално те са само спомени далечни
пазя ги умело без твое знание.
Откраднах ги, цената бе висока.
Ти смяташ, че е просто забавление,
болката обаче е пронизваща, дълбока,
всички гледат ме с презрение, недоумение.
Дявол в женски образ олицетворявам,
сенките в нощта ме правят слаба, лесна,
но те не знаят колко много ти отдавам
и не трябва, играта няма да е интересна.
Ти нахлуваш безумно в тъмнината,
отнемаш всичко и си тръгваш без излишни думи,
булото на мрака прикрива пак делата,
но въобще не подозираш за бурята в ума ми.
Мисля си - "Господи колко те обичам"
и не спирам да си го повтрям.
Изгарящя от страст и болка в нощта
прегръщам те, очите си затварям,
разделям се с теб, а не казвам нищо,
отново унижена в името на любовта.
Прибирам се догаряща и плача
обидена, щастлива, самичка във света!