Jun 2, 2005, 3:16 PM

* * *

  Poetry
928 0 0
Миговете с теб ще останат вечни,
но само в болното объркано съзнание,
реално те са само спомени далечни
пазя ги умело без твое знание.
Откраднах ги, цената бе висока.
Ти смяташ, че е просто забавление,
болката обаче е пронизваща, дълбока,
всички гледат ме с презрение, недоумение.
Дявол в женски образ олицетворявам,
сенките в нощта ме правят слаба, лесна,
но те не знаят колко много ти отдавам
и не трябва, играта няма да е интересна.
Ти нахлуваш безумно в тъмнината,
отнемаш всичко и си тръгваш без излишни думи,
булото на мрака прикрива пак делата,
но въобще не подозираш за бурята в ума ми.
Мисля си - "Господи колко те обичам"
и не спирам да си го повтрям.
Изгарящя от страст и болка в нощта
прегръщам те, очите си затварям,
разделям се с теб, а не казвам нищо,
отново унижена в името на любовта.
Прибирам се догаряща и плача
обидена, щастлива, самичка във света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Олга Божкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...