24 feb 2006, 10:27

***

  Poesía
997 0 3

Ако си тръгваш, не оставяй

вратата между нас притворена.

През процепа надеждата ще може

на струйка да се процеди.

Подобно нишката на Ариадна

ще се опита да ни събере.

Ако това се случи, спомена

от полузатворена врата,

от разстоянието и от болката

все някога отново ще ни раздели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Освен в името сме близки и в тъгата .. Много въздействащо!
  • много ми хареса сравнението. наистина е така - притворената врата винаги таи надежда...
  • През процепа надеждата ще може

    на струйка да се процеди.

    Харесва ми!6

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...