24 февр. 2006 г., 10:27

***

1K 0 3

Ако си тръгваш, не оставяй

вратата между нас притворена.

През процепа надеждата ще може

на струйка да се процеди.

Подобно нишката на Ариадна

ще се опита да ни събере.

Ако това се случи, спомена

от полузатворена врата,

от разстоянието и от болката

все някога отново ще ни раздели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Освен в името сме близки и в тъгата .. Много въздействащо!
  • много ми хареса сравнението. наистина е така - притворената врата винаги таи надежда...
  • През процепа надеждата ще може

    на струйка да се процеди.

    Харесва ми!6

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...