6 jul 2007, 16:05

***

  Poesía
864 0 2
 Дали си тръгваш ти от мен, тъга?

Дали надеждата пристъпва плахо?

Дали ще се почувствам пак ЖЕНА -

На моите четиридесет години?

Не ме е страх от възрастта -

годините са като хубавото вино.

А онзи позабравен трепет -

тъй младежки и несъвместим -

е нещото, което ме тревожи.

Усещане за новост -  страстна, безметежна

ме носи като вихър през деня...

А вечерите се превръща в нежен вятър -

отдалечава те от мен, тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...