6 jul 2007, 16:05

***

  Poesía
862 0 2
 Дали си тръгваш ти от мен, тъга?

Дали надеждата пристъпва плахо?

Дали ще се почувствам пак ЖЕНА -

На моите четиридесет години?

Не ме е страх от възрастта -

годините са като хубавото вино.

А онзи позабравен трепет -

тъй младежки и несъвместим -

е нещото, което ме тревожи.

Усещане за новост -  страстна, безметежна

ме носи като вихър през деня...

А вечерите се превръща в нежен вятър -

отдалечава те от мен, тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...