***
Дали си тръгваш ти от мен, тъга?
Дали надеждата пристъпва плахо?
Дали ще се почувствам пак ЖЕНА -
На моите четиридесет години?
Не ме е страх от възрастта -
годините са като хубавото вино.
А онзи позабравен трепет -
тъй младежки и несъвместим -
е нещото, което ме тревожи.
Усещане за новост - страстна, безметежна
ме носи като вихър през деня...
А вечерите се превръща в нежен вятър -
отдалечава те от мен, тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Димитрова Всички права запазени
