12 ene 2006, 18:26

.....

  Poesía
1K 0 0
Едно момче само
стои на бара...
Умислен е и като че ли е някак тайно...
Познат ми е.
Дали да приближа!
Ще го направя.
Познавам го...
Красиви са спомените за него,
но той не ме вижда...
Сложих рака на рамото му,
а той с усмивка ме погледна...
Позна ме!
Прегърна ме и с усмивка каза:
Радвам се да те видя!
Но в очите му чете се скръб,
преди време той кълнеше се ,че ме обича...
явно наистина е така!
Гледам го и осъзнавам че е станал
таи красив,
но очите са някак празни и пълнят се със сълзи !
Прегърна ме отново и каза аз още те обичам!
Прости ми !
Върни се! Без теб живота губи смисъл,
без теб е студено в ноща,
влез отново в сърцето ми и остани завинаги до мен...
Аз никога не ще спра да те обичам дори и след
края на дните ми в сърцето ми ще бъдеш само ти!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добромира Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...