12 ene 2006, 18:26

.....

  Poesía
1K 0 0
Едно момче само
стои на бара...
Умислен е и като че ли е някак тайно...
Познат ми е.
Дали да приближа!
Ще го направя.
Познавам го...
Красиви са спомените за него,
но той не ме вижда...
Сложих рака на рамото му,
а той с усмивка ме погледна...
Позна ме!
Прегърна ме и с усмивка каза:
Радвам се да те видя!
Но в очите му чете се скръб,
преди време той кълнеше се ,че ме обича...
явно наистина е така!
Гледам го и осъзнавам че е станал
таи красив,
но очите са някак празни и пълнят се със сълзи !
Прегърна ме отново и каза аз още те обичам!
Прости ми !
Върни се! Без теб живота губи смисъл,
без теб е студено в ноща,
влез отново в сърцето ми и остани завинаги до мен...
Аз никога не ще спра да те обичам дори и след
края на дните ми в сърцето ми ще бъдеш само ти!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добромира Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...