Jan 12, 2006, 6:26 PM

..... 

  Poetry
648 0 0
Едно момче само
стои на бара...
Умислен е и като че ли е някак тайно...
Познат ми е.
Дали да приближа!
Ще го направя.
Познавам го...
Красиви са спомените за него,
но той не ме вижда...
Сложих рака на рамото му,
а той с усмивка ме погледна...
Позна ме!
Прегърна ме и с усмивка каза:
Радвам се да те видя!
Но в очите му чете се скръб,
преди време той кълнеше се ,че ме обича...
явно наистина е така!
Гледам го и осъзнавам че е станал
таи красив,
но очите са някак празни и пълнят се със сълзи !
Прегърна ме отново и каза аз още те обичам!
Прости ми !
Върни се! Без теб живота губи смисъл,
без теб е студено в ноща,
влез отново в сърцето ми и остани завинаги до мен...
Аз никога не ще спра да те обичам дори и след
края на дните ми в сърцето ми ще бъдеш само ти!!!

© Добромира Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??