kikity (Кристина) kikity (Кристина)
6
24 oct 2005, 15:57

***

  Poesía
1.2K 0 2

ВИДЯХ НЕБЕТО В СИНИТЕ ОЧИ,

УСЕТИХ МОРЕТО И СРЕД НЕГО – ТИ.

ЛУНАТА ПЪТ ТИХО СИ ПРОБИ,

НОЩТА БЕ ТАМ ДА Я ПОДСЛОНИ.

 

ПОЖЕЛАХ НЕБЕТО – ОЗАРЕНО

ДА ПРАТИ ПАДАЩА ЗВЕЗДА,

ЗА МИГ ДА ВИДЯ МОЯ ДЕН,

МОЛБА ЗА ЛЮБОВ ДА ИЗРЕКА.

 

ДА МОГА ПАК В ТЕЗ ОЧИ

ДА СЕ ОГЛЕДАМ С ЧАСОВЕ,

ДА НЕ ПРОКЛИНАМ СВОЯТА СЪДБА,

ДА СЕ ЗАВЪРНЕ ПАК ПРИ МЕНЕ – ЛЮБОВТА.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0