* * *

Обичам те, но няма нужда да го казвам,

ще помислиш, че искам да те прилаская,

като гладно коте с шепичка храна.

Обичам те, и аз го зная, но не това променя ме сега...

а липсата на твоя дъх по моето тяло, като изпаренията

по мокрия паваж, когато е валяло.

Обичам те, и те приютявам в моите очи,

а тя, устата, нека си мълчи.

Усещаш ли ме?! - само ми кажи...