* * *
Обичам те, но няма нужда да го казвам,
ще помислиш, че искам да те прилаская,
като гладно коте с шепичка храна.
Обичам те, и аз го зная, но не това променя ме сега...
а липсата на твоя дъх по моето тяло, като изпаренията
по мокрия паваж, когато е валяло.
Обичам те, и те приютявам в моите очи,
а тя, устата, нека си мълчи.
Усещаш ли ме?! - само ми кажи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нана Всички права запазени
