19 nov 2005, 15:36

* * * 

  Poesía
1066 0 4

Ухапването ти не беше смъртоносно,
ухапването ти не ме уби,
но ме остави кърваво-жигосана
и следващия път да ме боли.
 
Ухапа ме с горещите си мисли,
с парещия гняв на змейовите ти очи.
Раните предишни да очистиш
от себе си- в мене изгори.

Ухапването ти през мен стихийно мина
като бури ураганни и мъгли,
сякаш кораб бе отровената ми душа в пустиня,
окован от пясък-прах от сринатите ми от теб мечти.

© Радост Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??