22 mar 2007, 8:45

-0-0-0-

  Poesía
874 0 2

Защо ли още мисля за теб,
след като аз те оставих сама.
Молеше ме да не тръгвам,
защото без мен бил нищо света.

Кълнеше се във любовта си
и падаше на колене дори.
Сълзите твои скриваше пороя,
а нещо в тебе почна да гори.

Пожарът буен пламна във сърцето
и душата първа изгоря,
посегна после бавно към мечтите
и с тях по-силно запламтя.

Изпепели и спомените наши,
когато с тебе бяхме двама.
Бързо обичта и любовта ти
огънят превърна във измама.

Макар  че знаех за пожара,
продължих самотен да вървя.
Сълзите твой вече не потичат,
защото всичко в тебе изгоря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПразеН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...