Mar 22, 2007, 8:45 AM

-0-0-0-

  Poetry
872 0 2

Защо ли още мисля за теб,
след като аз те оставих сама.
Молеше ме да не тръгвам,
защото без мен бил нищо света.

Кълнеше се във любовта си
и падаше на колене дори.
Сълзите твои скриваше пороя,
а нещо в тебе почна да гори.

Пожарът буен пламна във сърцето
и душата първа изгоря,
посегна после бавно към мечтите
и с тях по-силно запламтя.

Изпепели и спомените наши,
когато с тебе бяхме двама.
Бързо обичта и любовта ти
огънят превърна във измама.

Макар  че знаех за пожара,
продължих самотен да вървя.
Сълзите твой вече не потичат,
защото всичко в тебе изгоря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПразеН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...