1 mar 2008, 18:51

* * * 

  Poesía » Otra
761 0 5
На моята скъпа и непрежалима майка

Да знаеш колко много те обичам!
Колко искам на теб да приличам
и хората като тебе аз да обичам.

Да се боря с живота докрай,
да мечтая за онзи безкрай
и да вярвам, че тука е Рай.

Колко искам и за мене сега
да говорят, че съм чиста като снега
с бяла, стройна снага.

Че съм нежна като роса,
с буйна като река коса
и с тънка талия като оса.

И когато от света си отида,
никой да не ме помни с обида,
а като залязла малка звезда.

Да знаеш колко те обичам
и загубата ти до днес отричам,
но в съня си все към тебе тичам.

Да знаеш как ми липсваш нощ и ден.
Желая да си пак при мен,
да пълниш с обич сивия ми ден.

Но тъй Съдбата отреди,
никога да не е както преди,
а да бъдам в два различни свята аз и ти.

Останах аз сама, уплашена, ранима,
в оная страшна, люта зима
без тебе, МАЙЧИЦЕ ЛЮБИМА!




© Емилия Трайкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??