* * *
На моята скъпа и непрежалима майка
Да знаеш колко много те обичам!
Колко искам на теб да приличам
и хората като тебе аз да обичам.
Да се боря с живота докрай,
да мечтая за онзи безкрай
и да вярвам, че тука е Рай.
Колко искам и за мене сега
да говорят, че съм чиста като снега
с бяла, стройна снага.
Че съм нежна като роса,
с буйна като река коса
и с тънка талия като оса.
И когато от света си отида,
никой да не ме помни с обида,
а като залязла малка звезда.
Да знаеш колко те обичам
и загубата ти до днес отричам,
но в съня си все към тебе тичам.
Да знаеш как ми липсваш нощ и ден.
Желая да си пак при мен,
да пълниш с обич сивия ми ден.
Но тъй Съдбата отреди,
никога да не е както преди,
а да бъдам в два различни свята аз и ти.
Останах аз сама, уплашена, ранима,
в оная страшна, люта зима
без тебе, МАЙЧИЦЕ ЛЮБИМА!
Да знаеш колко много те обичам!
Колко искам на теб да приличам
и хората като тебе аз да обичам.
Да се боря с живота докрай,
да мечтая за онзи безкрай
и да вярвам, че тука е Рай.
Колко искам и за мене сега
да говорят, че съм чиста като снега
с бяла, стройна снага.
Че съм нежна като роса,
с буйна като река коса
и с тънка талия като оса.
И когато от света си отида,
никой да не ме помни с обида,
а като залязла малка звезда.
Да знаеш колко те обичам
и загубата ти до днес отричам,
но в съня си все към тебе тичам.
Да знаеш как ми липсваш нощ и ден.
Желая да си пак при мен,
да пълниш с обич сивия ми ден.
Но тъй Съдбата отреди,
никога да не е както преди,
а да бъдам в два различни свята аз и ти.
Останах аз сама, уплашена, ранима,
в оная страшна, люта зима
без тебе, МАЙЧИЦЕ ЛЮБИМА!
© Емилия Трайкова All rights reserved.
