10 abr 2007, 12:13

* * * 

  Poesía
538 0 6
старец самотен върви
и до него детенце играе
и той тъжни думи мълви
за минало старо мечтае

имало е дни на радост
когато живота бил е перце
тогава имало е само младост
и едно жадно за любов сърце

но всичко в живота минава
и промяната жадно обгръща
като кораб младостта отплава
и никому нищо не се връща

сега стареца замислен върви
и погледа му с усмивка се спира
на детето което до него лети
и като извор младостта му извира

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??