30 jun 2007, 9:55

* * *

  Poesía
742 0 12
Земята е напукана от обич?
Земята е пречистена и свята?
Познах Христос и дълго му се молих -
нуждаеше се от любов Земята.

Той сам показал пътят целомъдрен
и сам посочил входната врата,
а те Го разпнали, не за да пребъде,
уплашила ги святата душа...

Но Той във болката, за другите се молил.
Самата плът - ненужна дреха била.
Молитвите въздигнали Го горе,
без нищичко за Себе си да взима.

Днес всеки носи в себе си Голгота...
Венецът трънен все до кръв боли...
Но някой, Бог превръща във банкноти
и в църквите се моли за пари...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...