Поема за тъжния
Не че е така,
но не отричам,
не че вярвам ù,
но подир нея тичам,
сладка е и я харесвам,
но така ли е?
Е този въпрос отцеждам.
Защото така е,
щастлив съм,
защото така е,
заради нея красив съм.
Но това не е за мен,
все едно сиромах
от богаташи ограден.
Като един полицай
с престъпник заменен.
Щастието не е за мен.
© Зеления Писател Todos los derechos reservados