Nov 7, 2013, 11:16 PM

* * *

  Poetry
461 0 0

Поема за тъжния

Не че е така,
но не отричам,
не че вярвам ù,
но подир нея тичам,
сладка е и я харесвам,
но така ли е?
Е този въпрос отцеждам.

Защото така е,
щастлив съм,
защото така е,
заради нея красив съм.
Но това не е за мен,
все едно сиромах
от богаташи ограден.
Като един полицай
с престъпник заменен.
Щастието не е за мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зеления Писател All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...