24 sept 2009, 20:12

* * *

  Poesía
854 0 0

От сенките на всяка мъка

се появява любовта.

Тъжна и сломена е отново тя.

Лицето ù прилича -

на изгасваща църковна свещ.

Очите ù чернеят и днес.

Оставена е да се скита,

излъгана е пак.

Ръцете ù са все едно -

шепа прах.

Телцето ù красиво -

сега е бледо, сиво.

А къде е онзи?

Щастлив ли е сега? 

Че не може да обича 

и с едно сърце се подигра!

Щастлив ли е, че то вече едва тупти,

а дъхът на любовта спря да трепти!

Всеки ден надежда е,

а за любовта какво е? 

Всеки ден последен е! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПесимисТкаТа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...