Защо сме тъй безчувствени
един към друг ние хората?!
Разминаваме се в дните забързани
като влакове, минаващи покрай гарата.
Сякаш сме машини с метални сърца,
не смеем да се разкрием дори пред себе си - сякаш нямаме душа!
Носим на раменете тъжните си лица,
но пак вървим с вдигната глава!
07.10.2003 г.
© Мариета Аргирова Todos los derechos reservados