22 mar 2017, 16:03

***

  Poesía » Otra
715 0 2

"Разтърсвам душите ви" –

казва тя и отминава.

Тая жена е бедна,

нищо не притежава,

не е изискана дама,

не, тя е от волните

и непокорните,

дето твърдят, че

само с любов се живее.

Само с любов ли?

Айде, де – викаш.

Но я търсиш

и искаш,

и щастливо се давиш

във вълните ѝ.

Леко се диша,

леко някак се живее

сред косите ѝ.

Но тя не спира.

Рови в теб

и боде сърцето ти.

Все търси,

търси

и не намира.

Става,

тръгва си,

сърцето плаче

и търси,

търси я.

А тя отминава

и повтаря вятърът:

"Разтърсвам душите ви"

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...