***
"Разтърсвам душите ви" –
казва тя и отминава.
Тая жена е бедна,
нищо не притежава,
не е изискана дама,
не, тя е от волните
и непокорните,
дето твърдят, че
само с любов се живее.
Само с любов ли?
Айде, де – викаш.
Но я търсиш
и искаш,
и щастливо се давиш
във вълните ѝ.
Леко се диша,
леко някак се живее
сред косите ѝ.
Но тя не спира.
Рови в теб
и боде сърцето ти.
Все търси,
търси
и не намира.
Става,
тръгва си,
сърцето плаче
и търси,
търси я.
А тя отминава
и повтаря вятърът:
"Разтърсвам душите ви"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирилка Пачева Всички права запазени
