Цанка (Цанка Митова)
40 14
16 may 2007, 20:02

1 ЮНИ 

  Poesía
1077 0 3

Нищо, че косата ми е побеляла вече,
моята душа ще бъде млада,
докато до мен стои човече,
обича и е обичан от своята баба.

Поздравявам ви, девойки и юнаци,
че ни дарихте с внучета красиви!
Превърнете се за ден в хлапаци,
всички да сте зрави и щастливи! 

Мъничко за детството ще ни боли,
но няма възраст за мечтите.
И ние някога дечица сме били,
със веселото пламъче в очите.

Обичаме ли внуци и деца,
на душите ни ще бъде леко.
На улиците им да греят хиляди слънца,
където и да са - наблизо, или на далеко!

© Цанка Митова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много, много мили и обично! Чудо е да си родител, но двойно по-голямо е да си прародител!
  • Присъединевам се към твоя апел, Цане!
    И аз скоро ще ставам баба и това чувство е просто неописуемо!
    Много ми хареса твоят стих!
    Поздрави!
  • но няма възраст за мечтите.
    Много си права, Цанке! И също много хубав стих си написала
    Лека вечер!
Propuestas
: ??:??